Обредни погребални практики, като поставянето на най-необходимите приживе вещи в ковчега на мъртвеца целят да се улесни включването на покойника в света на мъртвите. Свят който се схваща като продължение на земият живот, но при други условия и друга подредба.
Навсякъде в българските села поставяли в гроба ястия, стомна вода или друго питие, в някои райони поставяли на гърдите на умрелия или на челото му ябълка, а в други райони слагали в ковчега чорапи, ризи или възглавница, направена от неговите чисти стари дрехи. Повсеместно поставяли при мъртвото тяло предмети, нужни във всекидневния живот като сапун, кърпа, гребен, съответно за мъжете – бръснач, нож, тютюн и лула за пушене, а за жените поставяли игла, конец и др. В някои села поставят в пазвата на умрелия бонбони, а в други – тресчица от прага на къщата, „за да не му домилява за къщата“. Особено гледат да поставят в ковчега това, което починалият е обичал приживе или както обясняват хората: „ако е цигулар, слагат му цигултката, ако е ученик – чантата с книгите му“.
Постилането на трапеза веднага след погребението и всички следващи поминални трапези се правят също с желанието за приобщаване на починалия към света на мъртвите.
На надгробните кръстове и плочи през XIX в. също често се изобразявали характерните за професията на починалия оръдия на труда като ножица и аршин – за шивач; гега и кавал – за овчар; палешник и дори цял орач – за земеделец и др. ОСвен това съществува вярването, че и на оня свят мъртвите живеят в същите родствени отношения и социални групи като на земята. В областта Краище, Кюстендилско, гробът на мъртвеца се изкопава най-близо до гроба на онова лице, което на оня свят би могло да му бъде полезно – било като съпруг, било като баща, било като брат и др. Вярва се, че жените отиват при съпрузите си – затова те запазват венчалните си дрехи и искат да ги погребат с тях, за да ги познаят мъжете им на оня свят. Същото важи и за мъжете, като е валидно правилото, че ако се е оженил повторно, вдовецът в отвъдния свят отива при първата си жена. Всички тези практики отразяват една от езическите представиза задгробния живот на мъртвите като подобен на земния, макар и в друго време и пространство.