На Даяна Бийч се попада лесно, сякаш се е напъхал навсякъде, където се споменава Синеморец в нета. Пък и името навява изисканост, даже нещо царствено. И плаж. Идеално за дълго чаканата почивка! Истината е, че и двете неща липсват. Хотелът се намира на сред храсталака, а изглед към морето – няма. Вътре порядките са от ерата на Балкантурист – трябва да сте благодарни, че сте там! Обзавеждането е от братския Китай: всичко е малко, пестеливо и разумно. Ако например тоалетката в банята с площ две детски шепи ви се стори малка, винаги можете да си наредите нещата на малкото квадратно телевизорче Нео от деведесет и втора година, което едва ли ще пуснете. Поскърцването на климатика (китайски, нали) действа релаксиращо, но ако не – трябва да свикнете с него, тъй като няма комарници и спането на отворена врата може да ви коства стая пълна с малки и големи гадинки. Закуска има. За жалост не купичка ориз, а неща от типа на салам кучешка радост и сок от степчета.
А сега, за самата случка, която ме накара да споделя всичко това с Вас. Случи се в средата на Юли 2017. Прибирахме се от плажа и с бавна стъпка се бяхме отправили към стаите си.
- Стой! Върни се да измиеш краката! – разнесе се строг глас от дъното на фоайето.
Под строй се отправихме към малката чешмичка отвън, над която имаше табела краката да се мият след плаж. Побързахме да премахнем останалите след половин километровия път от плажа до хотела песъчинки преди Гласът да забележи, че по банските ни също е останал малко пясък и после се изпокрихме по стаите. Привечер си направихме среща на рецепцията. Там, от същото място Гласът бе на своя пост и гледаше подозрително глъчта от събиращи се хора. Не издържах и го попитах:
- А ще има ли проверка на ноктите?
Груба грешка! Шегата не бе възприета! Гласът стана и тръгна към мен.
- Ти къде се намираш бе!? Не знаеш ли че този пясък ми запушва тръбите, а!?
Е, не е моя работа какви сифони, тръби и ВиК неволи има Гласът. Втора грешка че му го споделих! Оня изригна и почна да реве:
- В МОЯ ХОТЕЛ СЕ СПАЗВАТ МОИТЕ ПРАВИЛА!!! ВИЕ СТЕ В МОЯ ХОТЕЛ И ЩЕ СПАЗВАТЕ МОИТЕ ПРАВИЛА!!!
Ерата на Балкантурист отстъпи място на доктрината Чучхе. От рецепцията собственичката на семейния хотел наблюдаваше с безразличие прехода на системата.
- Кой е този човек? – я попитах.
- Аз съм ОХРАНАТА!!! – продължи да реве Гласът.
- Ще си загубите клиентите от такива като него – опитах се да продължа разговор с нея.
Гласът-Охрана скъси дистанцията с мен:
- Ей, ти на къв ми се праиш, ще се бием с теб!!! Ще доведа хора! ЩЕ ВИДИШ ТИ!!!
Задуха вятърът на промяната и дойдоха мутренските години. Какво ли следваше? Две черни G-класи, от които слизат 8 човека и връщат добрите нрави в Дайана Бий(ч)?
Собственичката дойде при нас, отпрати Гласът-Охрана, а нашата компания изведе отвън при чешмичката за крака. Явно искаше да поднесе някакво извинение:
- Този човек е съпруга ми и е собственик на хотела – Шах и мат!? Защо го разкри след този резил? Смутих се и единственото обяснение, което ми хрумна е, че даваше авторитет на „думите“ на Гласът-Охрана-Съпруг-Собственик!?
- Загубихте ни като клиенти – не ми оставаше друго да и кажа.
- Няма да станем по-бедни без вас - каза тя…
Естествено веднага си тръгнахме на сутринта.
Случката е самата истина. Разигра се пред десетина свидетели.
