Източни бойни изкуства

Източните бойни изкуства са много и разнообразни. Днес тези изкуства са разпространени навсякъде и са достъпни за всички хора. Между различните видове борби и различните видове бойни стилове, като карате например, всеки може да избира какво и къде да тренира според собствените си предпочитания. Разбира се по-едрите и тежки спортисти са по-подходящи за борбените спортове, докато по-леките са по-подходящи за спортове като карате, таекуон-до и др.

Видове бойни изкуства

Таекуон-до е едно от многото източни бойни изкуства. Има корейски произход и негов създател е ген. Чой Хонг Хи, като за неговото създаване той комбинира техники от стиловете Карате и Те-Кион. През 1955 година “таекуон-до” е утвърдено като бойно изкуство в световен мащаб. Таекуон-до означава: “Пътят на ударите с крака и ръце”. Съзтезанията в това бойно изкуство са разделени на две: спаринг и тул (демонстративна игра), като във всяко състезание взимат участие много трениращи. Уменията на всеки боец се обозначават с цвета на колана, който от тях носи на кръста около кимоното си. В таекуон-дото поясите са оцветени (освен чения) в два цвята - например бял пояс с жълта лента. Това означава, че сегашното ниво на таекуондиста отговаря на степен за бял пояс, а следващото ниво отговаря на степен за жълт пояс.

Карате е японско бойно изкуство. Има различни видове карате: Карате Шотокан, със създател Кейносуке Еноеда; Карате Киокушин, със създател Мазутацу Ояма; Карате Кудо Дайдо Джуку, със създател Такаши Азума и др. Последният стил, от изборените бойни изкуства, е известен като най-агресивния карате стил, тъй като в него са позволени всички удари с ръка в главата (включително тези с лакът) и самите удари с глава. Състезанията в  дисциплината карате (за всички стилове на карате) са разделени на две: спаринг и ката (демонстративна игра). Уменията са разделени на степени, всяка от които е обозначена с цвета на пояса. За разлика от таекуон-до в карате поясите са оцветени само в един цвят. Черния колан е придружен от данове. Всеки дан отговаря на следващо ниво в уменията на майстора, например - черен колан от първи до трети дан - майсторът се нарича “Семпай”; майсторите, носители на степени от трети до шести дан се наричат “Сенсей” и масторите над пети дан се наричат “Шихани”.

Кик-бокс. Както почти всички бойни изкуства, така и кик бокса е източно бойно изкуство, по-конкретно японско. Негов създател е Осаму Ногучи. След завръщането му от едно негово посещение в Тайланд, Ногучи решил да разпространи сред японските спортисти това което видял в Тайланд, а именно бойното изкуство Муай Тай. Той изпратил до Япония няколко тай боксиора и така започнала историята на съвременния кик бокс. Първият състезател по кик бокс в света бил японецът Хидеки Шираха. По-късно американецът Джо Луис, който започнал да практикува в Окинава, напреднал много във фулконтактния кик бокс (наричан още в Япония фулконтактно карате). След своето завръщане в САЩ той взел активно участие в организираните по онова време състезания по карате (семи-контакт), но тъй като бил възпитаник на “пълния контакт” се възпротивил на провежданите състезания. Малко по-късно убедил организатор да бъде проведено първото Кик Бокс състезание и така славата на този спорт се разраснала главоломно, тъй като всички били запалени по новия фулконтактен кик бокс, в който за разлика от муай тай били премахнати ударите с лакти и колена. В наши дни се провеждат многжество състезания по бойни изкуства, но най-голяма популярност имат тези по муай тай, също толкова успешно, колкото и по кик бокс.

Айкидо е едно от многото японски бойни изкуства. Негов създател е майсторът Морихей Уешиба, който използвал техники от Дайто-рю айки-джуцу, на което бил научен от майсторът Такеда и Иуама-рю генджуцу. След дълги и продължителни тренировки Морихей Уешиба възприел много и различни техники от споменатите бойни изкуства, като с течение на времето разработил свои собствени и така било създадено Айкидо. Морихей Уешиба (наричан О’Сенсей - Велик учител) забранил на свойте ученици да използват айкидо за атака, тъй като във философията на своя спорт Уешиба имал за главен аспект самозащитата и духовния мир.

Фитнесът обаче не е никакъв вид бойно изкуство, но с редовни посещения на фитнес залата, комбинирани с правилни хранителни добавки, тялото може да заякне също толкова много, колкото и чрез практикуване на някое от горе-изброените бойни изкуства.