Малко описание и цел на сайта!

Сайтът има за цел да разкаже интересни факти на посетителите му.

Искам те да се забавляват с развлекателни игри и викторини.

Развитието на изкуствените протези

Учени създадоха изкуствен крак, управляван чрез нервни импулси.Някои поколения са израстанали с филмите на "Междузведни войни".С битките на джедайте с лазерни мечове на някоя откачена планета или битки в космоса с космически кораби.В епизода "Империята отвръща на удара" от 1980 година когато главният герой Люк Скайлокър губи раката си в битката с Дарт Вейдар. След тази загуба Люк получава изкуствена ръка.Героят управлява ръката с мисълта си.Ръката била като истинска и усещала допир.

В миналото загубата на крайник означавало инвалидност и коренна промяна в живота. Протезите само частично решавали проблема. Родила се идеята за работизирани крайници. Сигурно скоро работизираните краиници могат да бъдат реалност.

Роботизирано око връща зрение

Науката Офталмология все повече се развива. Създадено е окото "Argus II" , което може да възтанови способността на пациента да вижда.

Роботизираното око "Argus II" се знае също като бионично око. Бионичното око се поставя на пациенти със заболяване пигментен ретинит. Аргус II всъщност са очила с много малка камера свързани с електроди.

Камерите в роботизираното око улавя една сцена. От камерите се получава информация, която се предава до ретината и така човек с много лошо зрение може да различи формите и движенията , които вижда.

"Фесто Производство" отбеляза 25 години производствена дейност в България с откриването на нова производствена база

На 11 септември 2018 година дъщерното дружество на германския концерн за индустриална автоматизация Festo отбеляза тържествено 25 години от началото на своята производствена дейност в България с откриване на новата си производствена база. На тържественото събитие специални гости бяха президентът на Република България Росен Плевнелиев, посланикът на Германия Детлеф Лингеман, представители на администрацията и бизнеса на двете държави, представители на управителния съвет на концерна от Германия, партньори от българския пазар и приятели на компанията.

Новите площи в жк "Дружба" в София се помещават на 8700 кв. м. на три нива – логистика, производство и изпитателна лаборатория. Така заедно с тях "Фесто Произвоство" вече разполага с площ от общо 20 хиляди кв. м. Г-н Атанасов, управител на "Фесто Производство" ЕООД, приветства гостите: "Ние инвестираме и отваряме нови работни места, което е гордост за нас и разбира се, принос за бранша, за София и за България."

Биониката и шинтоизмът са изкушавали гласа на Външно Любомир Тодоров

С японската си съпруга Миеко той се запознава в посолството ни в Токио

Георги Готев

С Любо се познаваме, както се казва, от сто години, само че както често се случва във Външно, пътищата ни се разминаваха - единият е в София - другият в чужбина, и обратното. Пътищата да, но не и спирките - и двамата сме работили в Консулския отдел, че и по една и съща тема - "визовия въпрос". А той беше решен по времето, когато Любомир Тодоров беше в отдела, първо зам.-началник, после шеф. И двамата ни е привличал японският език, само чe Любо посвети живота си на изучаването му.

Новият глас на Външно изобщо не изглежда на своите 51 години. Не спортува активно - няма време. Иначе обича тениса, плуването и джогинга. Роден е на 25 март 1951 г. в Карапелит, област Добрич, в семейството на учители. До 14-годишна възраст расте на воля, в контакт с природата, в една голяма къща с много домашни животни. Майка му по съвместителство е и библиотекарка и за този период Любо изчита цялата селска билиотека. След това завършва английската гимназия в Русе, живее в пансион. Спомня си с любов за обаятелния директор Димитър Стефанов, който вече не е между живите, за неговите нетрадиционни философски лекции. Учители от Великобритания внасяли допълнителен колорит в начина на обучение и били за него прозорец към света.

В последния курс на гимназията участва в телевизионно състезание между руски и български младежи на тема бионика, което той печели. Биониката е приложение на принципи, взети от природата, за моделиране на механизми, на изкуствен интелект. Тогава Любомир е убеден, че това е областта, в която ще се развива. Попада в секцията по бионика към Института по техническа кибернетика на БАН, но силно се разочарова от видяното. Сред задачите, над които работели учените ни тогава, прилагайки принципите на биониката, била машина за отделяне на червени от зелени домати.

След казармата държи изпити за университет и е приет в специалност външна търговия в Прага. Отива там през 1972 г. в един много интересен период, когато духът на Пражката пролет бил още жив, когато институтът обединявал хора, които са имали за цел реформирането на обществото. Лекциите изглеждали така - професорите като скоропоговорка казвали "задължителните неща", а след това излагали своите истински убеждения. Много бързо обаче тези хора изчезнали, били заменени от нови кадри.

В Прага Любо попада на съвсем кратка статия в чешкия печат, в която се посочвали данни за вноса и износа на Япония. Това се оказва повратен момент за него. Започва да си задава въпроса, как така една държава без никакви природни ресурси изнася милиони автомобили годишно, залива целия свят с електроника и поддържа темп на развитие от 10% годишно. Любопитството му към Япония расте.

В Чехия е било разрешено да си направиш индивидуална програма и да вземеш всичките изпити накуп. Така Любо си освобождава ресурс от време за японския, на който се посвещава почти изцяло. След завършване на следването си започва да работи в посолството в Прага като завеждащ протокола и преводач.

От чешката столица го изпращат в Москва, където завършва тригодишния курс на дипломатическата академия. Той настоява, че това е едно наистина елитно учебно заведение, в което е имал трима професори по японски, при положение че е бил сам в групата. Едно от най-интересните неща били срещите с пенсионирани посланици, всеки от които се е чувствал напълно свободен да каже на младите това, което е смятал, че е важно да знаят.

В София назначават Любо в отдела за Чехословакия през 1983 г. За да си плаща наема в частна квартира, през нощта превежда японски автори. Две години по-късно заминава отново за Прага, където се занимава главно със създаването на дружески връзки между организации, градове, предприятия. През 1988 г. се връща в България, а за първи път посещава Япония следващата година, когато вече работи в Азиатския отдел, за две седмици.

Интересното е, че в деня, когато си тръгва от Япония, колега от друга държава му съобщава, че Тодор Живков вече не е държавен глава на България. Това билопървото му пътуване извън соцлагера и тогава той си помислил: "Ето, това събитие ме освобождава от мисълта за незавръщане в България."

Още при първото си пътуване се запознава с бъдещата си съпруга Миеко, която работела в българското посолство. "В Япония е много хубаво да има някой, който да ти разшифрова това, което виждаш", казва Любо, защото то е различно от това, което тълкуваме като европейци. Миеко му помага да разбере по-добре шинтоизма. "Това е много по-широко от религия, това е духовната инфраструктура на японците", казва сега той. И обяснява, че в шинтоизма има много неща, които са близки с дохристиянската религия в България - тема, която не е достатъчно изучавана и силно привлича интереса на Любомир и Миеко.

През 1992 г. Любо пристига на работа като втори човек в посолството в Токио. Уви, икономическите отношения на страната ни с Япония западат още с началото на нашия преход. Огромни японски проекти у нас, като предприятието за тежко машиностроене в Перник-Радомир, изобщо не бяха довършени. Професионално удовлетворение все пак получил от организирането на Дните на българската култура в Япония, доста скъпо събитие, платено изцяло от японската страна.

С Миеко се женят през 1995 г. в София, след изтичането на мандата на Любо в Япония. "Японките не вземат бързи решения", казва Любо. Миеко посетила България три пъти, преди да прецени, че това е страната, където тя би могла да живее. Занимава се предимно с преводи.

В София той получава няколко предложения за работа във Външно, и друго - за парламентарен секретар на Министерството на финансите. Приема последното и 2 години работи при министрите Стоян Александров и Димитър Костов. През декември 1996 г. заминава като генерален консул в Австралия, където изкарва почти 4 години. Това, че активно работи с българската общност, очевидно му помага за бъдещата работа в консулския отдел. Пътува много в районите, където живеят българи - Мелбълн, Аделаида, Пърт. Иска му се България да прави повече за нашите сънародници зад граница, да използва този потенциал, както го правят другите държави.

Като доскорошен шеф на консулския отдел Любомир Тодоров казва с гордост, че българската компютърна система за обработка на молбите за визи е просто най-добрата в света. Дори САЩ проявявали интерес да заимстват наш опит и да финансират бъдещото развитие на системата.

Сега Любомир Тодоров ще съчетава службата на говорител с тази на директор на Дирекция "Америка", която включва Северна и Южна Америка. "Вероятно критериите са били, че това е много като натоварване, но е по-малко от денонощната работа в консулската дирекция", предполага той. Има амбициите да дава подробни и добре подготвени отговори, което значи, че ще очаква медиите да проявят търпение - технологичното време за това може да бъде 12-15 часа. Такава е практиката на много говорители, включително в САЩ, казва той. Дано не се налага да изучаваме правилата на шинтоизма, за да бъдем по-търпеливи, закачам се аз.

На провокационния ми въпрос дали няма опасност външният министър Соломон Паси, който обича да съобщава сам добрите новини, да оставя за него само лошите, говорителят каза дипломатично: "Не мисля, че това би бил някакъв критерий за един министър да избира какво да коментира."