До
Г-жа Цецка Цачева Председател на Народното събрание
Депутатите от 41-во Народно събрание
Уважаема Г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Все по-чести и все по-тежки стават нападенията срещу екипите на Спешна медицинска помощ. Много колеги в резултат на изживения стрес и понесените психически(а често и физически!) травми се отказват от работа в Спешна помощ, а често пъти и от медицинското поприще въобще. Това е огромна загуба за българското здравеопазване и пряко рефлектира върху пациентите, за които в близко бъдеще може би ще се окаже невъзможно да получат адекватна спешна помощ именно поради липса на кадри.
Същевременно държавните институции не правят достатъчно за да бъде решен този проблем.
На 03.11.2011г. в Народното събрание беше внесено предложение за промяна в Наказателния кодекс, касаеща инкриминиране посегателствата спрямо медици при изпълнение на служебните им задължения. Въпросното предложение така и не беше прието.
Аргументите “против” бяха общо взето две групи. Първо че няма достатъчно основания спешните медици да получат същия статут като полицаи, данъчни и съдии. Второ, че медиците сами са си виновни за агресията, която се проявява спрямо тях(?!).
Уважаема Г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Спешните медици са на мястото на престъпления, катастрофи, аварии и бедствия заедно с органите на реда, а често пъти и преди тях. Спешните медици често си имат работа с пияни, наркомани, психично болни и асоциални типове. Защо тогава спешните медици да не се ползват от същата закрила от страна на закона?
Истина е че понякога работата на спешните екипи дава поводи за недоволство. Не е рядко явление линейки да идват доста време след като е подаден сигнал на тел. 112. Но дали вината винаги е във спешните екипи? Екипите стават все по- малко, а повикванията все повече. Хората викат спешна помощ за какво ли не, включително и заради това да не чакат на опашка пред кабинета на личния лекар и да не плащат потребителска такса! Често пъти за да се стигне до адреса трябва да се преодоляват големи разстояния при труден терен и/или неблагопиятни атмосферни условия. Не са рядкост и тежките задръствания, особено в по- големите градове. При това положение реално ли е да се очаква екипа винаги да пристига в рамките на двадесетина минути?
Същевременно спешните медици се сблъскват с тежки заболявания, често в напреднал стадий, както и с нелечими такива. При катастрофи, аварии, а понякога и в бита могат да се получат травми несъвместими с живота. Не винаги и не на всекиго може да се помогне. Допустимо ли е това да бъде повод за саморазправа?
Тези доводи се знаят и коментират отдавна. И въпреки това в началото на м. ноември т.г. отново не беше допуснат за разглеждане Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който предвижда инкриминиране на нападенията над медици по време на изпълнение на служебните им задължения, въпреки че същия е одобрен от Здравната комисия, от министрите на здравеопазването и правосъдието.
Уважаема Г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Спешните медици в България стават все по-малко и работят в условията на все по-голям стрес. Ще направите ли нещо за да ги защитите?
Bgospodinov's Blog 