I. История
Двамата млади студенти, докторанти по компютърни науки в университета в Станфорд, Сергей Брин и Лари Пейдж се запознават през 1995г. Имат общи интереси в областта на търсенето в интернет и индексирането на страници. По това време всички search engines в мрежата използват техники за намиране на съответен текст в уеб страниците. Но резултатите често връщат и множество junk. Пейдж, който избира тема за дисертация, решава да се фокусира върху техника за класиране на страници, която да подобри качеството на резултатите и да изолира junk страниците. Проектът се оказва успешен, резултатите обещаващи. Така през март 1996г. Google търсачката прави първи стъпки в интернет от личната страница на Лари Пейдж в университетския сайт – google.stanford.edu, хоствана на персонален компютър с 28 Gb памет.
През август 1998г. Брин и Пейдж се срещат с един от основателите на Sun Microsystems – Анди Бектълшейм. След неколкочасова среща с двамата той им подписва чек за 100 000 долара. Без да има бизнес план, без въобще да има компания! Дори изпадат в комичната ситуация да не могат да осребрят чека, тъй като е написан на името на компания, която юридически не съществува.
В резултат от срещата, с осигурен начален капитал, на 4.09.1998г. е основана Google Inc., в гаража на общ за двамата приятел. Новите предприемачи се хвърлят в бизнеса на интернет технологиите, въоръжени със знание и независимост, дори с нещо повече. С воля да следват свой собствен път, без да се влияят от традицията в мениджмънта, който съвсем скоро ще обърнат с главата надолу.
За да се прави бизнес, обаче са необходими средства. Как да се набере работен капитал за осигуряване на стабилен растеж, без да се допуска намеса на външни лица в управлението на компанията? Google намират брилянтно решение, продавайки равни дялове от компанията на две конкурентни инвестиционни фирми Kleiner Perkins Caufield & Byers и Sequoia Capital. Така, ако едната фирма се опита да се меси в управлението, би срещнала съпротивата на другата и обратно. В резултат през юни 1999г. капиталът възлиза на 25 млн. долара.
През 2001г. водената дотогава от основателите компания наема за изпълнителен директор Ерик Шмид, мениджър с огромен опит в ИТ сферата. Преди да започне работа в Google, Шмид е председател и главен изпълнителен директор в Novell и главен технически директор в Sun Microsystems, Inc., където ръководи разработката на Java – платформено независима технология за програмиране. Преди това Ерик е член на развойния екип в Изследователския център на Xerox в Пало Алто /PARC/ и заема постове в Bell Laboratories и Zilog. Нужно е да се отбележи, че Шмид е член на борда на директорите на Apple от август 2006г. до август 2009г.
По времето, когато Шмид се присъединява към Google, тя вече е печеливша компания. Познанието, ценният опит и квалифицираното лидерство, което той внася в компанията са неоспорими. Заедно с Брин и Пейдж успяват да формират стратегическо управленско трио, способно да преведе младата организация през подводните камъни и водовъртежите на съвременната конкурентна среда в областта на информационните технологии и интернет.
През октомври 2003г. Microsoft се обръщат към Google за разговори по отношение на възможно партньорство или евентуално сливане. По това време компанията реализира годишен оборот от 440 млн. долара и печалба от 100 млн./2002г./ Изключително ефективна е и отбелязва растеж за всяка година спрямо предходната. Така или иначе до сделка не се стига.
Следващата голяма стъпка е предлагането на акциите на компанията за публична продан. Тук верните на себе си бунтари отново избират нетрадиционна стратегия, съчетание между характер, наука, достъпност и равни правила за всички участници.
Google обявява първоначално публично предлагане на 19.08.2004г., под формата на отворен търг. Характерните моменти са два.
Първият, това е архитектурата на
корпоративното управление. Google избират европейската двустепенна система на управление, нещо непривично за бизнеса в САЩ – акциите са два вида – клас А, с тежест един глас и клас В, с тежест 10 гласа. Привилегированите акции основателите запазват за себе си. Това им осигурява стабилно лидерство, свобода при взимане на стратегическите решения и независимост при управлението на компанията. Например, ако някой от акционерите не е доволен от финансовите резултати, ценовата политика, управлението или движението на капиталовите пазари, той не би могъл да търси пропуснати ползи или да поиска отстраняване на ръководството, защото мажоритарният дял акции остава в Пейдж и Брин.
В обръщение към акционерите, „Писмо от основателите” (Google, 2004), Пейдж пише: ”Google не е обикновена компания. Ние нямаме намерение да се превръщаме в такава… Като частна компания нашите усилия бяха концентрирани в дългосрочен план и това ни служи добре досега. Като публична компания ще направим същото… Двустепенната структура на акциите е ориентирана към стабилност и независимост и за това е необходимо инвеститорите да заложат на екипа, особено на Сергей и на мен.”
Второ, Google не искат да имат нищо общо с Уолстрийт. Още по-малко биха желали да обогатяват инвестиционните банкери, гласувайки им доверие да продават техните акции. Първоначалното публично предлагане е организирано под формата на отворен търг – т.н. холандски търг. При този вид наддаване компанията обявява началната цена и броят на акциите, които се търгуват. Участниците подават тайни/запечатани/ оферти колко акции биха искали и каква цена биха желали да платят. Финалната цена е тази, на която е оферирана последната акция. Накрая всички инвеститори, предложили цена по-голяма или равна на финалната цена получават своите дялове, като всички плащат една цена – финалната цена.
Принципите, които стоят зад тази необичайна форма на продажба, са разработени от икономиста Уилиам Викри, а концепцията и трудът му получават Нобелова награда за икономика през 1996г. (Wikipedia, 2010)
Да оставим настрана фактът, че зад нещо, което прави Google отново стои науката. Посланието е ясно – всички инвеститори са поставени при равни условия, правилата са ясни, има прозрачност. Минимизира се ефектът от информационната асиметрия. И накрая всички плащат една и съща цена, дори тези с по-високи оферти.
Продадени са близо 20 млн. дяла на обща стойност 1.67 млрд. долара. Преди и след продажбата целият финансов свят в Америка е на вълна Google. Спекулантите на Уолстрийт са ужасени, че някой може да ги пренебрегне по такъв начин и да ги лиши от тяхната част от пая. От друга страна това създава word-of-mouth, а е известно, че обикновеният американец недолюбва финансистите. Още една причина да симпатизира на Google.
Думата google е създадена като омоним. Произлиза от фонетичното звучене на “googol”1, математически термин, обозначаващ единица, последвана от 100 нули. Той е измислен от Милтън Сирота, племенник на американския математик Едуард Кеснер и придобива популярност чрез книгата “Математиката и въображението” от Кеснер и Джеймс Нюман.
Каламбурът, използван от Google, отразява мисията на компанията да организира огромното количество информация в интернет.
Първоначално думата google влиза в английския език като сленг, маркиращ търсене в интернет. През 2006г. думата е официално прибавена към Merriam Webster Collegiate Dictionary и Oxford English Dictionary, със значението „използване на Google search engine за намиране на информация в интернет”.
Googol := 1 0000000000000000000000000 0000000000000000000000000 0000000000000000000000000 0000000000000000000000000. Числото е толкова голямо, че надвишава броя на хилядните от секундата от създаването на вселената до наши дни; Googleplex пък означава число с Googol на брой нули.