Индикаторите за социално включване и условия на живот в област Благоевград са сравнително благоприятни, но доходите остават ниски, а инвестиционната активност се повишава бавно. Икономическата активност на населението е висока, но заетостта продължава да намалява, а безработицата нараства през всяка една година от 2009 г. досега. Област Благоевград предлага едни от най-благоприятните условия за правене на бизнес от гледна точка на нивото на местните данъци и такси, но административните услуги не са на нужното ниво.

Социалното развитие на областта е добро. В областта има относително добър достъп до ключови медицински специалисти, но съотношението между техния брой и този на населението се влошава през последната година. Околната среда е в добро състояние, въпреки че областта изостава в свързаността на населението с пречиствателни станции. Благоевград остава един от водещите университетски центрове в страната, но делът на висшистите е относително нисък, което означава, че областта не успява да задържи младите висшисти. Благоевград е областта с най-висок дял на висящи наказателни дела в Окръжния съд въпреки ниската действителна натовареност на съдиите. Демографската картина все още е благоприятна, но бързо се влошава.

Икономиката на Бургас е сред най-развитите в страната. Доходите в областта изостават, макар в последните години да има покачване на заплатите. Икономическата активност на населението и заетостта се възстановяват в периода 2011–2014 г., а безработицата се свива през 2014 г. Област Бургас се отличава с голям приток на чуждестранни капитали и с много добро усвояване на европейски средства от общините. Някои от местните данъци в курортните общини остават високи. Има проблеми и по отношение на административните услуги.

Демографските предизвикателства в Бургас не са толкова изострени, колкото в страната, като това е една от малкото области с положителен механичен прираст на населението. Показателите за училищното образование леко се влошават – покачва се делът на отпадналите и на второгодниците, както и на неиздържалите матурата по български език и литература. Делът на висшистите в работната сила остава нисък на фона на страната. Област Бургас е сред областите с най-висока престъпност в страната. Разходите за опазване на околната среда чувствително се покачват, което е обвързано с доброто усвояване на европейски средства.

Икономическата криза се отрази тежко върху икономиката на област Варна, но още през 2011 г. БВП в областта беше възстановен до размерите на предкризисната 2008 г. Областта се отличава с относително високи доходи и заплати. През последните години заетостта отново започва да расте, а безработицата да намалява. Вътрешните и външните инвестиции намаляват вследствие на кризата и остават под средните стойности за страната. Като важен транспортен център областта се представя много добре спрямо страната в индикаторите, измерващи състоянието на инфраструктурата.

Демографската ситуация е по-благоприятна от тази в страната, като областта остава една от малкото, които се характеризират с положителен приток на мигранти от други области. Представянето на областта в категорията „Образование“ е различно – наблюдават се високи нива на отпадналите от училище и на второгодниците, но учениците получават по-високи оценки на матурите от средните в страната, а висшистите са сравнително висок дял от работната сила. Варна е една от малкото области в страната, в които няма сериозен недостиг на кадри в здравеопазването на сравнителна основа. В същото време за трета поредна година Варна е сред областите с най-нисък дял на здравноосигурените лица.

Икономиката на Великотърновска област се възстанови относително бързо от кризата, като още през 2010 г. БВП на глава от населението надхвърли предкризисните си нива. През последните години се наблюдава и постоянен ръст на заетостта, като през 2014 г. коефициентът на заетост вече е по-висок от нивото си през 2008 г. Чуждите инвестиции в областта продължават да са сред най-ниските в страната, но пък областта се справя относително добре с усвояването на средства по европейските програми. Сравнително малкият обем на инвестиции в областта вероятно се дължи и на лошото качество на инфраструктурата, сравнително високите местни данъци и такси и слабите оценки за работата на местната администрация.

Социалното развитие на област Велико Търново се оценява като добро. От една страна, доброто представяне на областта е обусловено от привличането на голям брой студенти, сравнително ниската престъпност и изключително високия интерес към музеите и библиотеките. От друга страна, демографското състояние е силно влошено заради по-силно изразеното застаряване на населението в сравнение с останалите области.

Видин се нарежда сред областите с най-нисък БВП на човек от населението, най-ниски доходи и едни от най-неблагоприятните показатели за социално включване и условия на живот в страната. Състоянието на пазара на труда в област Видин е много тежко. Инвестиционната активност е ниска, а само две от общините (Видин и Белоградчик) достигат средния за страната темп на усвояване на средства по оперативните програми на ЕС. Данъчната среда е сравнително благоприятна, но развитието на административните услуги изостава значително.

Видин е областта, в която негативните демографски тенденции са най-ясно изразени. През 2012 г. Видин става първата област в страната, в която живеят по-малко от 100 000 души. В областта няма висше учебно заведение, а делът на висшистите сред населението е нисък. Населението е относително добре осигурено с общопрактикуващи лекари, а недостигът на медицински специалисти, макар и налице, не е толкова остър, колкото в други области. През 2013 г. Видин е единствената област без пречиствателна станция, но през 2014 г. започва строителството на такава. Престъпността е около средната за страната, но делът на висящите наказателни дела остава висок.

Въпреки че средните заплати в областта са сравнително високи, ниската заетост на населението и неблагоприятните демографски процеси оказват натиск върху размерите на общите доходи. Инвестиционната активност остава под средните нива за страната, но общините се справят добре с привличането на европейски средства. Данъчната среда е благоприятна, работата на администрацията се подобрява, но нивото на инфраструктурно развитие остава ниско.

Възрастовата структура на населението е най-благоприятна в сравнение с областите в Северозападния район на страната, но остава по-лоша от структурата за страната. В сферата на образованието областта постига различни резултати – добър обхват на системата, но ниска успеваемост на зрелостниците. Здравеопазването е сравнително добре развито, а спрямо местното население разходите за опазване на околната среда през 2013 г. са най-високите в страната. Престъпността в областта е традиционно висока, но работата на съда – относително бърза. Посещаемостта на местните театри, кина и музеи е сравнително ниска.

Област Габрово има силно изразен индустриален профил и традиционно добри икономически показатели. Доходите в областта остават сравнително високи, а безработицата е сред най-ниската в страната. В областта се наблюдава сериозно натрупване на ЧПИ през годините, както и много добро усвояване на европейски средства от страна на общините. Местните данъци и такси в общините на областта са сред най-ниските в България.

Голямото предизвикателство пред област Габрово е силно влошената демографска картина. Областта се характеризира с много високи нива на възрастова зависимост и с един от най-ниските коефициенти на раждаемост в страната. Показателите за обхвата и качеството на училищното образование се влошават през 2014 г. Повишава се обаче делът на висшистите в работната сила, което е ключов фактор за развитие на областта. Доброто усвояване и инвестиции на европейски средства води и до много добри показатели за околната среда, особено по отношение на управлението на водите. Показателите за развитието на културните дейности в област Габрово също стоят добре на фона на страната.

Показателите за БВП, доходите и заплатите в област Добрич са по-ниски от средните за страната. Въпреки това сравнително по-малка част от населението живее в бедност и с материални лишения. Добрич се отличава със сравнително висока икономическа активност на населението, която произтича както от по-високата заетост, така и от по-високата безработица в областта спрямо средните за страната. Областта не успява да привлича достатъчно чужди инвестиции. Правенето на бизнес в областта е затруднено от сравнително по-високите местни данъци и такси, което донякъде се компенсира от по-високото развитие на електронното управление и от по-голямата прозрачност на местната администрация.

Данните за демографията дават основания да се прогнозира, че населението на Добрич ще започне да застарява по-бързо. Очевиден проблем в областта е и изключително високият дял на второгодниците и отпадналите от основно и средно образование. Индикаторите за здравеопазване показват, че жителите на областта нямат възможност или желание да получават здравни услуги на територията на областта. През последните няколко години регистрираните престъпления в областта нарастват. В същото време съдилищата в областта са сред най-малко натоварените в страната.

Област Кърджали е сравнително слабо икономически развита, но в последните години възстановяването ѝ от кризата е устойчиво. Заетостта в областта се покачва чувствително, но доходите остават сред най-ниските в страната. В областта липсват значителни по обем местни и чуждестранни инвестиции. В някои общини усвояването на европейски средства е с добри темпове. Местните данъци в общините на област Кърджали са сравнително ниски, но развитието на административните услуги изостава сериозно.

Кърджали е сред по-малките области в страната. Преобладаващото селско население е характерна черта на областта. Коефициентите на възрастова зависимост се влошават, но са сравнително по-добри от тези за страната. Предизвикателствата пред образованието са налице – силно влошено представяне на матурите в училищното образование и липса на достатъчно висшисти в работната сила. Област Кърджали е втората най-сигурна област в страната по отношение на престъпността срещу личността и собствеността. Показателите за културния живот в областта показват относително ограничена културна дейност.

Икономическото развитие на област Кюстендил е оценено като незадоволително. Кюстендил е една от областите, в които възстановяването на пазара на труда тепърва предстои. Инвестиционната активност постепенно се повишава, но нивата остават ниски. Изоставане има и при усвояването на европейски средства. Инфраструктурното развитие на областта е сравнително добро, но информационните технологии навлизат бавно. Данъците са сред най-ниските в страната, но административните услуги не са на необходимото ниво. Положителната оценка в сферата на доходите и условията на живот е следствие от благоприятните индикатори за бедност и социално включване, а не от нивата на доходите.

Демографските тенденции са сред най-негативните в страната. Качеството на училищното образование не е високо, а висше учебно заведение в областта няма. Културният живот също не е особено интензивен. Добрата свързаност с канализация и пречиствателни станции не е достатъчна, за да компенсира нивата на вредни емисии и да доведе до положителна оценка в сферата на околната среда. Кюстендил е една от трите области с най-ниска оценка в категорията „Сигурност и правосъдие“. Единствената сфера, в която областта получава много добра оценка, е здравеопазването.

Икономическото развитие на област Ловеч изостава значително. Средногодишният доход нараства по-бавно от средния темп за страната през целия период между 2008 и 2013 г., а пазарът на труда остава в дълбока криза. Инвестиционната активност постепенно се повишава след кризата, но нивата ѝ са ниски в сравнение с тези за страната. Достъпът на домакинствата до интернет остава ограничен. Нивото на местните данъци и такси в общините от област Ловеч е високо за района. Административните услуги се развиват със сравнително добри темпове.

Демографската ситуация продължава да се влошава с бързи темпове основно заради отрицателния естествен прираст. Училищното образование в областта е на добро ниво, като през последните няколко години оценките на зрелостниците са по-високи от средните за страната. Достъпът до медицински специалисти е относително добър, но легловата база в многопрофилните болници е ограничена. Ловеч е една от областите, в които натовареността на съдиите в наказателното отделение на Окръжния съд е ниска, а правораздаването – относително бързо на фона на страната. В областта няма кино, а посещаемостта на местните театри и библиотеки е по-ниска от средната за страната.

След двугодишен период на стагнация пазарът на труда в област Монтана започва бавно да се възстановява през 2014 г. Въпреки това доходите остават сравнително ниски, а делът на лицата, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност – висок. Монтана е областта с най-нисък обем на привлечените чуждестранни инвестиции в съотношение с населението. Данъчната среда е сравнително благоприятна, но развитието на електронните услуги на администрацията и инфраструктурата изостава.

Монтана е една от областите в страната, в които демографската криза е най-ярко изразена. През 2015 г. зрелостниците от областта постигат най-лошите си резултати от въвеждането на матурите по български език и литература през 2007 г. В сферата на здравеопазването се забелязва недостиг на медицински специалисти. Околната среда е добре запазена, а вредните емисии – ниски. Регистрираните престъпления срещу личността постепенно се увеличават от 2011 г. насам. Монтана е областта с най-ниска интензивност на културните дейности в страната.

След спад на икономиката в началото на кризата областта се възстановява с бързи темпове и още през 2010 г. брутното производство на глава от населението надминава предкризисните си нива. В същото време заетостта започва да се възстановява едва през 2013 г. Вътрешните и външните инвестиции са около два пъти по-ниски от средните нива за страната, но областта се представя сравнително добре по отношение на усвоените европейски средства. Пазарджик се задържа на челните места по дял на пътищата в добро състояние. Местните данъци и такси в областта са по-високи от средните за страната.

Възрастовата зависимост в областта все още е по-благоприятна в сравнение с много други области в страната. Делът на отпадналите ученици от основното и средното образование е по-голям от общия дял за страната. Пазарджик е областта с най-нисък дял на висшистите след Силистра. Преминалите болни през многопрофилните болници са под средните нива в страната, както и делът на здравноосигурените лица. Престъпността в областта е ниска, а наказателното производство – относително бързо. Пазарджик е една от областите с най-малък дял на населението с достъп до канализация, свързано с пречиствателни станции. В областта няма кино.

Икономическото развитие на област Перник е в застой, а инвестиционната активност е все още потисната. Доходите са сравнително високи, но това се дължи най-вече на всекидневната трудова миграция към столицата. Безработицата нараства за шеста поредна година. Инфраструктурният профил на областта продължава да се подобрява. Данъчната среда в Перник е сравнително благоприятна, но прозрачността на местната администрация и нивото на развитие на административните услуги остават ниски.

Някои сфери на социалното развитие на областта, като културата и здравеопазването, са в голяма степен повлияни от близостта до столицата. В здравната система се наблюдава известен недостиг на кадри и болнични легла. Посещенията в местните театри намаляват, а тези в библиотеките и музеите са далеч от средните нива за страната. Демографската картина е силно неблагоприятна. В сферата на образованието Перник традиционно се представя слабо. По-добри от средните за страната са индикаторите за състоянието на околната среда, както и тези в сферата на сигурността и правосъдието.

Плевен е най-силно развитата област в Северозападна България. Доходите са по-високи от средните за страната, а условията на живот – относително благоприятни. Възстановяването на пазара на труда от кризата изостава. През 2014 г. заетостта и икономическата активност намаляват. Плевен е една от малкото области в страната, в която инвестициите през 2012 и 2013 г. са чувствително по-високи от тези преди кризата, макар и да изостават от средните нива за страната. Развитието на административните услуги е по-добро от това в съседните области, но местните данъци и такси са високи.

Въпреки че негативните демографски процеси са ясно изразени, Плевен е областта в най-добро демографско състояние в Северозападния район. Качеството на училищното образование е незадоволително въпреки високата степен на обхващане на подлежащите на образование. Здравеопазването в областта е добре развито. Осигуреността с медицински специалисти и болнични легла е добра, а делът на здравноосигурените е висок. Плевен е една от областите с най-ниски разходи за опазване на околната среда. Въпреки по-високата от средната за страната престъпност правораздаването е относително бързо. Културният живот не е особено интензивен.

Икономическите показатели на област Пловдив са по-добри от средните стойности за страната. Икономическата активност и заетостта в областта се повишават, но безработицата остава сравнително висока. Областта се характеризира със сериозен приток на чуждестранни капитали, който се засилва през последната година. Някои общини в областта (например Хисаря) се представят силно по отношение на усвояването на европейски средства, но областният център Пловдив продължава да изостава. През последната година има подобрение на прозрачността на местните власти, но развитието на административните услуги бележи застой.

Населението на област Пловдив продължава да намалява въпреки положителния механичен прираст през последните години. Повишава се обаче делът на висшистите в работната сила, което има важно значение за развитието на областта. Болничната инфраструктура в областта е сред най-добрите в страната. През последната година се наблюдава спад на престъпленията срещу личността и собствеността. Показателите за развитието на културните дейности в област Пловдив сочат някои положителни тенденции, но и предизвикателства.

Стойностите на БВП на човек в областта и през 2012 г. остават значително под средното ниво в България. Доходите на жителите на областта също са под средните за страната. Пазарът на труда се характеризира с един от най-ниските коефициенти на заетост и с шестата най-висока безработица в страната. Една от причините за ограничената заетост е изоставането в развитието на инвестиционния процес. Равнището на местните данъци и такси в общините на областта е все още по-високо от средното за страната, но пък местната администрация е по-прозрачна от тази в останалите области.

През последните години коефициентът на естествен прираст в област Разград е по-нисък и намалява по-бързо в сравнение с този в страната. Областта е на трето място по най-малък дял на градското население след Кърджали и Силистра. През последните три години област Разград успява да задържи първото място в страната по най-висок коефициент на записване в V–VIII клас. Въпреки това делът на отпадналите от образователната система и делът на слабите оценки са високи. Сериозен е недостигът на някои ключови здравни специалисти, а заболеваемостта е значително над средното ниво в страната. Културният живот в областта е по-малко развит в сравнение с другите области.

През 2009 и 2010 г. БВП на човек в областта намалява с над 14% и въпреки че в следващите години икономиката се възстановява и надхвърля предкризисните си нива на производство, БВП на човеквсе още остава под средния за страната. Чуждите инвестиции на човек от населението съставляват половината от средния размер за страната, а областта е на второ място по най-малко усвоени европейски средства от общините на човек от населението. Пазарът на труда в областта се характеризира с намаляваща активност и свиване на заетостта. Като важен транспортен център инфраструктурата в областта е по-развита от повечето области, но качеството на пътната настилка се подобрява бавно и остава под средните нива.

И през 2014 г. Русе е сред областите с най-застаряло население. Областта продължава да е сред петте области с най-висок дял на градското население. В сферата на здравеопазването проблем все още е недостигът на общопрактикуващи лекари. Като цяло регистрираните през годините в областта престъпления срещу личността и срещу собствеността са по-малко от тези в страната спрямо населението. Съдът е относително по-малко натоварен и работи по-ефективно. Културният живот в областта е сравнително добре развит.

След началото на кризата Силистра става областта с най-нисък БВП на човек от населението, като този факт е съпътстван с изключително ниски доходи и заплати в областта. Заетостта остава ограничена, а безработицата е най-високата в страната през 2014 г. Областта е най-непривлекателна за чуждестранни инвестиции в цялата страна, въпреки че местните данъци и такси в общините в областта са по-ниски от средните. С изключение на община Ситово общините в областта не предлагат електронни услуги, а прозрачността на местната администрация е оценена сравнително ниско.

Демографската ситуация в областта е по-неблагоприятна в сравнение с общата за страната. По отношение на образованието областта също не показва добри резултати – висок дял на отпадналите от образователната система, сравнително ниски резултати на матурите, изключително малък дял на висшистите в областта. В здравеопазването Силистра се нарежда сред областите с най-остър недостиг на лекари. Регистрираните престъпления срещу личността и собствеността продължават да са сред най-ниските в страната. В категориите, оценяващи околната среда и културата, Силистра се представя по-слабо от средните резултати за останалите области.

Областта е една от най-слабо развитите в страната, а делът на бедните е висок. Пазарът на труда е потиснат, особено след началото на икономическата криза. Областта е с най-благоприятни стойности на коефициента на демографско заместване. През 2013 г. разходите за придобиване на ДМА спрямо населението са двойно по-ниски от средните стойности за страната, а усвояването на европейски средства от общините е далеч от добрите примери. Област Сливен продължава да държи първото място по качество на пътищата. Местната среда за бизнес се характеризира с относително ниски данъци и такси в общините в областта и с висока оценка за прозрачност на местната администрация.

Област Сливен се нарежда на второ място след столицата с най-нисък по абсолютна стойност отрицателен естествен прираст (–2,5‰). Коефициентите на възрастова зависимост също показват по-благоприятна ситуация спрямо повечето области. В същото време областта се характеризира с един от най-ниските коефициенти на записване в V–VIII клас и с най-високия дял на отпадналите от основното и средното образование. Основен проблем в здравеопазването е значителният недостиг на лекари. Натовареността на съдиите в Окръжния съд остава по-висока от средната за страната.

Икономическото развитие на област Смолян среща сериозни предизвикателства в годините след кризата. Областта продължава да се характеризира с високи нива на икономическа активност, но безработицата е сред най-високите в страната. Липсват достатъчно местни и чуждестранни инвестиции, усвояването на европейските средства изостава, а лошата инфраструктура остава негативен фактор за икономическото развитие. Местните данъци в общините в област Смолян са сравнително ниски, но има какво да се желае от работата на местните администрации.

В областта се формират силно негативни демографски тенденции в резултат на високия отрицателен естествен прираст на населението и изселванията от областта. Ключов фактор за развитието е доброто училищно образование – областта показва най-доброто представяне на матурите по български език и литература след столицата, както и покачване на относителния дял на висшистите в работоспособното население. По отношение на престъпността област Смолян е най-безопасната област в страната, като почти липсват престъпления против личността. През последната година се наблюдава развитие на културните дейности.

Инвестиционната активност в областта след кризата е сравнително ниска, но натрупаните инвестиции в предишни периоди са значителни, а усвояването на европейски средства върви с добър темп. Въпреки че заплатите растат, все по-малка част от работоспособното население получава трудови доходи, като основната причина е продължаващата стагнация на заетостта. Нивата на данъците и таксите в областта са близки до средните за страната, но развитието на административните услуги изостава.

Социалните условия в областта са повлияни от близостта ѝ до столицата. На фона на положителния механичен прираст на населението в някои от предходните години през последните три години се формира отрицателно миграционно салдо за областта. Качеството на училищното образование през последните две години се влошава, а развитието на културата изостава с изключение на дейността на музеите. След 2010 г. престъпността в областта се увеличава. Въпреки относително чистата околна среда областта се характеризира с повишена заболеваемост на населението и сравнително висока детска смъртност.

София (столица) е най-силно развитата в социално и икономическо отношение област в страната. Доходите на домакинствата са високи, а голяма част от тях се формират от работни заплати. Пазарът на труда се възстановява, но заетостта все още не е достигнала предкризисните си нива. Инвестиционната активност остава най-висока в страната, но отливът на чужди инвестиции през 2011 г. все още не е компенсиран. Въпреки че административните услуги и инфраструктурната свързаност на областта са на много добро ниво, бизнес средата страда от високи ставки на местните данъци и такси.

Демографското развитие на столицата следва общите тенденции за страната, но преселванията на хора от други области помага за тяхното смекчаване. София (столица) остава най-значимият образователен и културен център и е сред лидерите в сферата на здравеопазването. Тук са разположени водещите български университети, делът на висшистите в работната сила е най-голям, а представянето на учениците на матурите е сред най-добрите в страната. Съдебната система е силно натоварена, а нивата на престъпност – високи. Околната среда е замърсена, но инвестициите в нейното опазване са значителни.

Икономиката на Стара Загора традиционно е сред най-силните в страната. Средната заплата на работещите е висока, но това е породено от концентрацията на наети в големите предприятия в областта. Бедността се покачва, а подоходното неравенство е едно от най-високите в страната. Безработицата се повишава през последните години. Областта привлича успешно чуждестранни преки инвестиции, но съществуват предизвикателства по отношение усвояването на европейски средства от общините. Местните данъци и такси са сравнително ниски, а административните услуги са на относително добро ниво.

В област Стара Загора се наблюдава положителен механичен прираст на населението през последните години, но въпреки това демографската картина се влошава. Изострят се предизвикателствата пред училищното образование – расте делът на отпадналите и на второгодниците, както и на неиздържалите матурата по български език и литература. Делът на висшистите в работната сила се покачва. Стара Загора остава областта с най-високи вредни емисии в страната, което рефлектира върху качеството на околната среда. През последните години областта става по-безопасна, а културните дейности са по-интензивни.

Брутният вътрешен продукт и доходите в област Търговище продължават чувствително да изостават от средните равнища в страната. Слабото икономическо развитие на областта предопределя и сравнително ниския стандарт на живот на населението. Областта е на второ място сред 28-те области по най-ниска икономическа активност на населението. Въпреки че безработицата в областта е равна на тази в страната, Търговище е сред петте области с най-ниска заетост. Сред причините за ниската икономическа активност са значително малкият брой предприятия и почти двойно по-ниските чужди инвестиции спрямо средните в страната. Сравнително ниските данъци и относително високата прозрачност на органите на местното самоуправление биха могли да се разглеждат като стимул за повече инвестиции.

Почти половината от населението на областта живее в селата. Сравнително малък дял от работоспособното население има висше образование, а цялата област страда от сериозна липса на общопрактикуващи лекари и здравни специалисти. Съдилищата в областта работят сравнително добре, а натовареността на съдиите по наказателни дела е изключително ниска.

Възстановяването на икономиката на област Хасково след кризата протича тромаво, като доходите остават ниски в сравнение с тези в страната. През последните две години се увеличават икономическата активност и заетостта, а безработицата отбелязва спад. Инвестициите в областта остават много ниски, като дори се наблюдава отлив на чуждестранни капитали през 2012 и 2013 г. Все пак усвояването на европейски средства от общините в областта се засилва през 2014 г. Наблюдава се напредък по отношение на предоставянето на електронни услуги и обслужването на „едно гише“ в местните общини.

Демографските проблеми в област Хасково се обуславят от отрицателния естествен прираст на населението. По отношение на училищното образование учениците от областта традиционно се представят по-слабо на матурите спрямо средните резултати за страната, а ниският дял на висшистите в работоспособното население остава проблем. Област Хасково е сравнително безопасна на фона на страната, а правораздаването е относително бързо. Показателите за развитието на културата разкриват ниска интензивност на културните дейности.

Област Шумен пострада тежко от кризата през 2009 г. През 2011 г. БВП на човек от населението успява да надхвърли предкризисното си ниво, а през 2011 и 2012 г. номиналният икономически растеж се ускорява значително и надминава средния за страната. Доходите и работните заплати остават сравнително ниски. Област Шумен е на трето място в страната по най-висока безработица, но тази ситуация е донякъде смекчена от заетост, близка до средните нива в страната. Областта продължава да не привлича значителен обем чужди инвестиции, а част от причините за това могат да се търсят в ниското качество на инфраструктурата, слабото развитие на електроните услуги и липсата на прозрачност на местната администрация.

Застаряването на населението е съизмеримо с този процес в страната. Шуменският университет продължава да привлича студенти, но данните за населението с висше образование показват, че повечето висшисти напускат областта след приключване на образованието си. Сравнително ниският брой на регистрираните престъпления срещу собствеността в областта вероятно е причината за сравнително бързото приключване на наказателните дела. Областта отчита подобрение в сферата на културата.

Ямбол е една от малкото области, в които няма спад на БВП в началото на кризата. Въпреки това БВП на глава от населението в областта, както и доходите и заплатите остават под средните нива в страната. Безработицата обаче се увеличава, а заетостта намалява с настъпването на кризата. Към края на 2013 г. област Ямбол е на четвърто място в страната по най-малък кумулативен приток на чужди инвестиции, но усвояването на европейски средства от общините е относително добро. И през 2015 г. повечето от разглежданите местни данъци и такси в общините от област Ямбол са около средните за страната, но местната администрация изостава по отношение на своята прозрачност.

Застаряването на населението е относително силно изразено в област Ямбол, което се дължи на изселванията от областта и на високия отрицателен естествен прираст. През 2015 г. Ямбол е областта с най-висок дял на слабите оценки на матурите. Областта се характеризира с по-голям дял на здравноосигурените лица и по-ниска заболеваемост от средните за страната. През последните 10 години престъпността в областта е сравнително ниска. По-ниска остава и натовареността на съдилищата, но въпреки това делът на висящите дела рязко се увеличава.